НачалоАРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАРК

Археологически парк „Нов живот за миналото”

Направените проучвания показват богатството на културата в района на Раднево през хилядолетия и векове. При организирането на този изключителен парк на площ от около 13 дка са пресъздадени вече несъществуващи на мястото, на което са били разкрити, паметници:

1. Вход на крепост с двойка правоъгълни вратни кули.

Крепостта е разкрита в м. Хисарлъка край с. Полски Градец. Разкрита е изцяло портата на ранновизантийската крепост, която е фланкирана от две правоъгални кули издадени пред куртината на стената. Стената и кулите са с дебелина 1.60 м. Лицата им са с рустицирани ломени камъни а пълнежа е от по дребни камъни заляти с хоросан, в който има едро счукана строителна керамика. Входовете и на двете кули е от запад, засечени перпендикулярно в крепостната стена с ширина 1 м. Размера на вътрешното пространство на кулите е 4.00 х 2.30 м. Разстоянието между кулите е 7.00 м., което е много за да оформят входа на крепостта. Приблизително в средата на това разстояние от вътрешната страна на крепостната врата е разчистен каменен блок с дупка от оста на вратата. Вероятно ширината на входа е не повече от 2.00 м. И е изнесен към Кула № 1. т. е. северната кула. Въз основа на подемния материал и начина на градеж крепостта се датира в рамките на V-VI  в.

2. Фрагмент от Ранновизантийска крепост от VI в.

Намерена е в м. Алеков баир в землището на с. Знаменосец. В план
представлява почти квадрат със страна 79 м. Ъглите и са фланкирани от 4 кръгли кули издадени пред стената на куртината. Стената е с ширина 2.00 м., а ширината на стените на кулите е 1.40 м. Вътрешното пространство на кулите е 5.60 м. От вътрешната страна на западната крепостна стена има верижна в план сграда с три помещения, които били поне на два етажа. Основите на помещенията са от ломени камъни с хоросан а над тях надзиждането е с кирпич. Като жилищни помещения са се използвали и три от четирите кули. Кула № 1 в приземната си част е използвана като водохранилище. Съдим за това по хидрофобния хоросан открит в нея. От вътрешната страна пак на същия сектор се разчисти и фундамент за стълбище, което е извеждало към бойната платформа на стената. На този етап не може да се прецени дали стълбището е еднораменно или двураменно. Останалото вътрешно пространство е било почти незастроено. Изключение има само източната част, където се разчисти каменен цокъл от неизяснена за сега сграда. Въз основа на многобройния подемен материал, включително и монетен, крепостта е функционирала приблизително 50 години в границите на VI в.

3. Раннохристиянските базилики край с. Полски Градец

Базилика № 1 представлява трикорабна, едноапсидна сграда без притвор. Ориента-цията и е с отклонение от 40° на югоизток от посоките изток- запад.
Широчината на зида е 0,60 м. Най-западната част на зида е разрушена при изграж-дането на южния зид на базилика № 2, която стратиграфски заляга по-ранния базикален храм. От южния зид на базиликата е запазена малка част в нартекса на по-късната базиликална сграда. Зидът между нартекса и наоса на последната отново лежи стратиграфски върху западния зид на по-ранната базиликална сграда.
Достигналите до нас, макар и оскъдни останки от базилика № 1 дават възможност за приблизително точно реконструиране на цялостния и план. Базиликата е имала дължина на носа 13,60 м и широчина 12,20 м, т.е. тя се отнася към базиликалните сгради със скъсен план. От апсидата е запазена малка част, която е разположена между източния зид на южния кораб на базилика № 2 и петата на апсидата и от външната страна. Това дава възможност за реконструиране на апсидата, а оттам и за установяване на цялата дължина на ранната базилика, която заедно с апсидата достига до 17 м. Ако се съди по приблизителната реконструкция на плана, то северният и южният и кораб е бил широк около 5,80 м, при широчина на стилобатите около 0,60 м.
Архитектурният тип, строителната техника, археологическата среда и намерените материали и монети отнасят изграждането на сградата към втората половина на IV век.

Базилика № 2. Базиликата запазва размерите и плановото решение на стария храм, т.е. тя представлява трикорабна, едноапсидна църква с неразчленен нартекс. Новото в сградата са тристъпалния синтрон и две пристройки от юг и север. При строителството е бил изоставен и зазидан деамбулаториумът и върху него е оформен тристъпален синтрон, който е запазен само в най-северната част на апсидното пространство. При градежа на стъпалата са използвани дялани камъни, а пълнежът е от ломени камъни и хоросан, примесен с късчета чукана тухла, подобен на хоросана във втората базилика. Все пак обаче спойката се различава по структура от хоросана на по-ранната сграда и в него има по-малко чукани тухли.
През този период от север и юг на църквата са били пристроени пристройки. Южната от тях се развива по цялата дължина на базиликата и има дължина 19,80 м и широчина 3,75 м. Зидовете на пристройката са градени от дребни и средни ломени камъни споени с хоросан, в който количеството на чуканите тухли е значително по-малко от този в базилика № 2, а градежът е по-паянтов и по структура е доста по-различен от този на базилика №2. Широчината на зидовете варира от 0,67 до 0,70 м. Западният и източният зид са залепени на фуга към външното лице на южния зид на базилика № 2. По този начин вътрешните размери на пристройката са 18,40 х 3,05 м.
Стените на южната пристройка са запазени на височина до 0,25-0,40 м.
По всяка вероятност входът в нея е бил разположен почти по средата на южната и стена, където градежът прекъсва, но за съжаление страниците на входа не са запазени, поради което точната му широчина не може да се установи.
Северната пристройка е с дължина 8,75 м и широчина 4,25 м.
Широчината на западния и източния зид е 0,75 м, а на северния - 0,80 м, откъдето следва, че вътрешните размери на пристройката са 7,25 х 3,45 м. Западният зид е залепен на фуга за северния зид на базилика № 2, докато северният му край е в конструктивна връзка със северния зид на пристройката.
Храмът е доживял до средата на V век, след което е бил изоставен завинаги. Във всеки случай при определяне на хронологията не трябва да се изпушат от внимание и намерените над 80 монети, най-късните от които се отнасят към управлението на Валентиниан III (425-455), което дава и един сигурен terminus за датирането на базилика 2 Б, т.е. тя в никакъв не надхвърля средата на V век. След нейното изоставяне и вероятно разрушаване е възникнал западният некропол, който е бил използван в продължение на още не повече от 10-20 години, след което и той е изоставен завинаги.

4. Стражева кула и комплексна стопанска сграда от римската епоха.

Намирал се е в м. Гарагашкин чаир на 2.5 км. Северно от с. Помощник.
Разкрита е жилищно-стопанска сграда с 5 помещения групирани около вътрешен двор. Общата площ на проучената сграда е 375 м2. Основите на сградата и запазената суперструкция на височина до 1.40 м. са от ломени камъни на калова спойка а надстрояването е от кирпич. Покритието и е било от керемиди. Материалите от проучването на сградата недвусмислено говорят за нейния жилищно-стопански характер. Въз основа на намерените 24 бр. монети нейното функциониране е в границите на IV в. сл.н.е.
Североизточно от сградата е проучена и единична стражева кула с вътрешни
размери 4.30х4.30 м. Стените и са с дебелина 1.60 м. зидана е с ломени камъни обилно споени с хоросан. Северната фасадна стена на сградата продължава на изток и на 1 О м. от североизточния ъгъл на сградата опира на фуга до северния ъгъл на кулата. Стратиграфската позиция на двете части е идентична. Това е доказателство за синхронното съществуване на кулата и сградата, като кулата е била първо застроена. Подобни кули не са рядкост по Дунавския лимес. Но за сега тя е единствената кула от подобен тип открита толкова навътре в хитерланда на империята.

5. Зидан гроб от Римската епоха

Село Медникарово се намира на 15 км източно от град Гълъбово.
Проучената могилка V е разположена върху южния склон на невисоко възвишение с височина 0,60 м и диаметър 25 м. Поради местоположението си тя е по-ясно различима от юг, отколкото от север. Гроб № 4 се отличава в известна степен от останалите, както по конструкция на гробното съоръжение, така и по богатите гробни дарове. Гробната яма се намира на дълбочина 0,35. Тя е ориентирана север-юг, с 12-то отклонение на североизток и има дължина 2 м И широчина 1,44 м. Гробната камера е с дължина 2,10 м и широчина 1,06 м. Тя е изградена от 6 в дължина и 3 в ширина квадратни тухли със страна 0,34 м и дебелина 0,04 м, а във височина- от 5 реда тухли. Вътрешните размери на камерата са 1,40 м х 0,34 м х 0,20 м. Отгоре гробът е покрит с две надлъжно поставени тегули, имитиращи сводесто покритие, старателно замазани с бял ронлив хоросан, какъвто е използван и при градежа на гроба.
Погребението е извършено чрез трупоизгаряне на място. Наблюденията показват, че кладата е била издигната върху тухлената камера
Гробната камера е запълнена с дебел слой от пепел, въглени и недогорели кости, сред които бяха намерени чифт златни обеци, фрагменти от две сребърни, бронзова и желязна гривна, сребърен пръстен, костни игли за коса и бронзова монета. В североизточ-ния ъгъл на камерата е поставено гърне, похлупено с малка глинена паничка. В него бе открита китка, напълно еднаква с тази от венеца върху черепа.
За датирането на разглежданата находка, наред с архитектурния тип на гробното съоръжение, особеностите на погребалния ритуал и намерените накити и глинени съдове от изключително значение е намерената бронзова монета на император Антоний Пий (138-161), сечена във Филипопол, която отнася гроба към средата на II век. Към тази дата насочват и повечето от откритите находки.
Анализът на стратиграфските наблюдения и археологическата среда показва, че откритият гроб NQ 4, в могила V от некропола край село Медникарово е първичен. Той се отличава от останалите не само по
архитектурния тип на гробното съоръжение и богатството на гробните дарове, но и по намерения пръстен на Теодора, вероятно представителка на местната провинциална поземлена аристокрация.

6. ЗАЩИТНИ ПОКРИТИЯ

1.    Яма с човешки останки от обект край с. Полски Градец в района на енергийния комплекс "Марица-Изток"

Обектът е намерен в м. "Сеилището", край с.Полски Градец, който в досегашните публикации полето с ями е интерпретирано като култов обект.
В няколко от ямите бяха открити и човешки останки. Най-забележителна сред тях е една яма от 6-5 в.пр.Хр., в която бяха намерени кости (главно от долни крайници и черепи) на 6 души от различен пол и на различна възраст. Тя има приблизителен диаметър 2.30 м и дълбочина 0.50/0.60 м. Частите от човешки тела са били пръснати из цялата яма, като в анатомичен порядък са само един гръден кош и ръка, отсечена от рамото. Самите черепи са били грижливо подредени със стволовете надолу, а около тях били пръснати тръбните кости. По много от костите има следи от нарези, направени по време, когато върху телата все още е имало плът, но не е ясно кога точно са били нанесени: ante- или post mortem.
Подобни примери са известни от почти всички големи ямни комплекси, изследвани у нас: намирани са фрагменти от човешки кости, части от човешки тела от един или повече индивиди, положени в анатомичен или в не-анатомичен ред, както и цели скелети, някои от които са в неестествена позиция или носят следи от насилствена
смърт на погребаните. Такива случаи са регистрирани и в множество тракийски некрополи от 1 хил.пр.Хр.: Преобладаващата част от тях вероятно може да бъде обяснена чрез практикуването на ре-инхумация, но появата на човешките останки в ямните комплекси се смята за резултат от извършването на човешки жертвоприношения в Тракия.
Регистрираният в ямата от Полски Градец ритуал не се вписва в нормалната погребална практика, тъй като останките са открити в извънгробен контекст. Фактът, че полагането на човешките останки е станало по време, когато върху костите все още е имало плът, до известна степен изключва и вероятността за тяхната ре-инхумация. Следите от рязане/сечене по тях могат да се разглеждат като индикатор или за насилствена смърт, или за вторична манипулация с тленните останки, извършена заради невъзможността да бъде направено нормално погребение (поради смърт в неблагоприятно време, необичайна смърт).

Гроб № 6 в надгробната "Черньова могила" в землището на с. Голяма детелина.

Надгробната Черноьова могила се намирала в м. .Йелазлъка" отстояща на около 6 км източно от с. Трояново. Могилата е била висока около 3 м И имала диаметър около 50 м. В нея оправдан интерес представлява Гроб № 6. Гробното съоръжение има правоъгълна форма ориентирано изток-запад с размери 3.50 х 3.30 м. то е вкопано в стерилния пласт на дълбочина 2.40 м. Погребението е извършено чрез трупополагане по гръб със свити в коленете крака, паднали на дясно. Ръцете спуснати покрай трупа. Ориентацията е северозапад-югоизток. Равното дъно на гробната яма е застлано с 0.1 О м слой земна маса със светлокафяв отенък, ясно различим от основния материков цвят. Над нея има дъсчена конструкция, рамкирана с греди с диаметър 0.1 О м. дървеното съоръжение е било облицовано с органична материя /кожа/ прикована със сребърни гвоздейчета. По скелета, най различимо при краката се забелязва следи от червена охра.

Гроб № 7 в надгробната Голямата могила край с. Овчарци.

Намирала се е на 1.5 км северозападно от с. Овчарци. Височина на запазената част 5.5 м. и диаметър 40 м. Първоначално е проучвана през 1986 г., когато са открити 55 гроба от средновековната епоха. В могилния насип са открити 17 гроба от раннобронзовата епоха и Гроб № 7 от средната бронзова епоха. Гробното съоръжение има почти правилна овална форма ориентирана североизток-югозапад с размери 1.65 х 1.70 м. Дъното на гробната яма е заравнено и грижливо оформено. Скелетът е ритуално разчленен post mortem и положен в приблизителен анатомичен порядък с крака свити в коленете положени на дясно /хокер/. Антропологичните изследвания показват, че скелета е на индивид от женски пол на възраст над 65 г. и височина 1.75 м. релефа на костите показва, че приживе имала добре развита мускулатура. Пълнежа на ямата е от твърда, светло жълта материкова пръст а над скелета рохка, светлокафява пръст. В нея има запазени следи от дърво, което най-вероятно е причина за различния цвят на запълнителя над скелета. Съществува възможност скелета да е бил покрит с дървена конструкция.
Въз основа на многобройни паралели от Централна Европа и Егейския свят може да се предположи, че датировката е в границите на ХХ - ХVII век пр. н. е. или средната бронзова епоха според приетата у нас периодизация. Керамичния съд работен на колело за сега няма аналог на Балканския п-ов. То коренспондира пряко с критско-микенската култура и културите в предна Азия.

Човешко жертвоприношение от късножелязната епоха.

Намирала се е в м. Кумсала на 800 м. северозападно от с. Гледачево.
Проучени са 100 ями от ямното светилище. Оправдан интерес представлява Яма № 9, която се интерпретира като гробна. Тя има кръгла форма с диаметър 2.00 м. И дълбочина 0.90 м. Стените са отвесни леко скосени в към дъното в долната си част. Първият пласт от пълнежа и е с черен цвят обилно наситен с малки въгленчета. Във втория пласт се наблюдава значително повече въглени и пепел. В така описаното гробно съоръжение е разкрит скелет на жена на възраст около 16 г. в необичайна и незасвидетелствана до сега поза. Тя е била на колене с лице към земята. Дясната и длан обхваща дясното рамо. Лявата длан и ходилото на десния крак липсват. Според направените наблюдения на място от антрополог, това движение на ръката е съзнателно, направено приживе. Върху тилните прешлени е открит голям ломен камък, с който жената вероятно е била убита, като предварително е натикана в гробната яма. В пълнежа на ямата е открит каменен антропоморфен идол, част от хромел и фрагментирана керамика от V- IV в. пр.Н.е. Още на терена тази ситуация е интерпретирана като човешко жертвоприношение. Жертвата най-вероятно е била убита с камъка, който е и най-голям в границите на светилището. Тялото е покрито с дарове, включително и антропоморфен каменен идол, което подчертава смисъла на извършеното ритуално деиствие.
Сведенията на античните автори не оставят съмнение, че траките са извършвали ритуални убийства. Откритите човешки жертвоприношения подкрепят по археологически път писмените извори за практикуването им в тракийските земи, а от друга показват, че това не е обичаен ритуал а изключителен акт осъществяван само при извънредни обстоятелства. Мястото на тези ритуални действия свързани с хтонични култове са ямните светилища. Човешките жертвоприношения трябва да се разбират, като акт чиято идея е да се осиуги естествения природен кръговрат или отглас от различни лечебно- магически практики.

Масов гроб с трупополагане и гробен инвентар от златни накити и сребърни коланни гарнитури.

Разкри се в с. Гледачево, Гробното съоръжение представлява правоъгълна гробна яма с размери 2.00 х 1.80 м. На дъното на гробната яма са разкрити 4 скелета положени по гръб с посока изток-запад. Богатия гробен инвентар намерен край тях ги определят като единствените за сега на територията на България погребения от периода VIII в.Единствените аналогии по отношение на коланните гарнитури се намират в с. Врап - Албания и се свързват с Куберовите българи. Художествения стил ги доближава до средноаварския период. Изключителен интерес представлява накит носен на шията, който има само един аналог до сега и то е открит в гроба на Кан Кубрат в с. Малая Перешчепина. Скелетите са сравнително добре запазени и е възможна добра реконструкция и експониране.

Масов гроб с трупополагане и гробен инвентар от железни земеделски оръдия на труда.

Недалеч от мястото на разкриване на гроба със златните и сребърни накити се разкри през 2006 г. кръгло в план гробно съоръжение с диаметър 2. 50 м. И дълбочина 1.20 м. На дъното на заравнената гробна яма са разчистени 2 скелета в посока запад-изток. Единия от тях е в положение хокер със забита стрела между прешлените на гръбначния стълб. Другия скелет е със счупен врат. Между краката им е депонирана сравнително не малка колекция от железни оръдия на труда и бита. Две коси, два сърпа, две вили, мотика е 1 дарак. Керамиката намерена в пълнежа на гробната яма носи белезите характерни за ХI-ХII в. Свързнат се с традициите на номадското население - узи, печенези и кумани, които на вълни населяват земите на империята през ХI-ХII в.



 

 

 

Този интернет портал е създаден в рамките на проект BG161PO001/3.1-02/2009/015 “Нов живот за миналото”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Цялата отговорност за съдържанието на интернет портала се носи от Община Раднево и при никакви
обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на
Европейския съюз и Управляващия орган.