НачалоОбщина РадневоКултурно богатство

Културно богатство на района

 

На територията на енергийния комплекс “Марица - изток” най-ранни следи от човешка дейност има от епохата на Неолита. Те са съсредоточени главно в селищните могили, разположени в землищата на селата Боздуганово, Сърнево, Ковачево, Знаменосец и  Полски градец. Единственото засега проучено плоско селище от същата епоха е край село Сърнево, по настоящем по трасето на автомагистрала “Тракия”.
От следващата историческа епоха – Халколита проучени културни паметници има в землищата на с. Знаменосец и гр. Раднево. Халколитни погребения се проучени в несъществуващите вече села Малка и Голяма детелина.
Интересна научна проблематика е зарегистрирана в проучването на “Ямната култура” - етап от ранната бронзова епоха. Характерното за нея е, че над специфичния начин на погребение е натрупвана задължително надгробна могила, като в нейна близост се извършвани различни поменални практики. Подобни надгробни могили са проучени в селата: Овчарци, Ковачево и Голяма детелина. Тази практика се запазва и в късната бронзова епоха, като гробните дарове стават значително повече и по-луксозни. Остава практиката да се извършват погребения в по-ранни могили или да се натрупват нови. Ръст бележи материалната култура в развитието на технологията за изработка на керамика. Започва да навлизат в бита и бронзовите изделия, златото и среброто. Такива богати погребения са разкрити край с. Овчарци и Трояново. От поселищния живот засега няма зарегистрирани от тази епоха селищни структури.
Научен интерес представлява проученото селище “Овчарица - 1”, в землището на с. Търговище, в резултат на което за първи път е зарегистриран континуитет между къснобронзовата и ранножелязната епоха.
От желязната епоха има зарегистрирани селища, светилища и култови ями, частично или цялостно проучени в землищата на селата Гледачево, Овчарци, Полски градец и гр. Раднево. Гробните съоръжения през тази епоха са обикновено надгробни могили. Такива имаме проучени в селата Овчарци и Староселец. На територията на общината са зарегистрирани и човешки жертвоприношения - край селата Полски градец и Гледачево. Масово в бита навлиза използването на железни оръдия на труда.
Следващата изключително застъпена е римската епоха І – V в. сл. Хр. От нея имаме проучени две селища край с. Овчарци. Следи от селищни структури има проучени и край с. Полски градец. Характерното за погребалния обред на тази епоха основно е трупоизгарянето. Засечени са зидани гробове, монтирани в насипите на надгробни могили. Подобни имаме открити край Гледачево, Ковачево, Бял бряг и Овчарци. В края на тази епоха широко навлиза Християнството в диоцеза Тракия. Монолитен паметник, свързан с християнския култ има край с. Полски градец. Базиликата е трикорабна, едноабсидна с притвор. Тя е съществувала до средата на V в. Нейното разрушение се свързва с големите хунски нашествия, извършени в края на първата половина на V в.
Масово започват да се строят през VІ в. крепостни съоръжения - както по долините на реките, така и по доминиращите околни възвишения. Две крепости имаме край с.  Полски градец, една крепост край Раднево и една крепост край с. Знаменосец. Характерното за тях е, че те били крепости- убежища и не прераснали в градски селища. Масово споменатите по-горе крепости са напуснати и разрушени в края на VІ в. Тези разрушения са причинени от нахлуванията на славяни и авари.
За един период приблизително от два - три века нямаме зарегистрирани културни паметници. Единствено изключение прави прокопания пограничен ров Еркесия, който пресича територията на Община Раднево в южната й част.   
Сравнително добре е проучена селищната система през средновизантийския период – Х-ХІІ в. През тази епоха селищата са разположени на първите, рядко на вторите, незаливни тераси на речните артерии. Разположени са на разстояние от 3 до 6 км едно от друго. Жилищата са скелетно-дървена конструкция, гъсто разположени, без обособени площадни пространства и дворове, и улична мрежа. В строежа на жилищата, разположени по склоновете на планините широко се използва и камък. Селските некрополи са в близост  до тях, като в една част от тях има малки, еднокорабни, едноабсидни църкви. Вероятно те имали двуяки функции - като гробични и селски. Подобни селища са проучени  край село Гледачево – три на брой, край с. Овчарци – две, край с. Полски градец – един, край селата Гипсово, Знаменосец и гр. Раднево.
Материалната култура е типична за тази епоха. Освен местните традиции се чувства влиянието на византийските културни центрове – Константинопол, Адрианопол и Солун. Единственото за сега средновековно селище, което има материали от началото на ХІІІ в. е в процес на проучване край с. Овчарци. През ХІІІ –ХІV в. в резултат на честите военни действия между Българската държава и Византийската империя в равнинните части на Община Раднево няма следи от човешка дейност.
Раднево е място с древна и богата история. Първите селища, възникнали на територията на общината, датират от преди 4000 години. Доказателство за това са многобройните археологически находки. Първият етнос населявал района, е тракийското племе пирогери. По исторически данни, на територията на общината се е намирала и римската пътна станция Арзус. В средновековието, след образуването на българската държава, районът се превръща в буферна зона между България и Византия. Според най–правдоподобното предание за създаването на Раднево, около 1700 година дядо Радни, заедно с други българи се заселват в този район. Те го намират за най–подходящ заради плодородните черноземни почви, наличието на големи количества вода и мекия климат. Постепенно в селището се изгражда метох и матерен манастир. През 1873 год. започва строежът на църквата “Свети Иван Рилски” със средства от дарения. Седемдесетте години на 19 век са преломни за развитието на Радне махле и района. През 1872-1873 г. е построена железопътната линия Симеоновград–Раднево-Нова Загора от френската фирма “Барон Хирш”. След изграждането й търговията в района се развива с бурни темпове. През 1906г. Радне махле е преименувано в село Раднево, а от 1911 г. придобива правата на околийски център. На 7 септември 1964 г. Раднево е обявен за град. Развитието на енергийния комплекс ''Марица-изток'' след 1960 г. променя коренно живота на хората в общината и ги свързва трайно с въгледобива и енергетиката.

 

 

Този интернет портал е създаден в рамките на проект BG161PO001/3.1-02/2009/015 “Нов живот за миналото”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Цялата отговорност за съдържанието на интернет портала се носи от Община Раднево и при никакви
обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на
Европейския съюз и Управляващия орган.